Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Международното право не може да реши казуса между Гърция и Турция

Ако страните от Източното Средиземноморие не възприемат по-различен подход една спрямо друга, няма външна сила, която да поправи грешките от миналото

Международното право не може да реши казуса между Гърция и Турция

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган. Снимка: Bloomberg L.P.

Кастелоризо е едно от онези места, които могат да се превърнат в повод за война, въпреки че повечето хора не могат да го намерят на картата.

Враждуващите в случая са Гърция и Турция, съюзници в рамките на НАТО, но в действителност многогодишни врагове след небрежното отношение на Европа към разпадането на Османската империя. И битката им не е фокусирана толкова върху острова, колкото към средиземноморските води, за които всяка от двете страни твърди, че ѝ принадлежат. Това е така, защото под морското дъно се предполага че има големи залежи на петрол и газ – разковничето на спора, пише в коментар за Bloomberg Андреас Клут. 

Още по темата

Името Кастелоризо означава „червен замък“, като сред турците островът е известен  сред турците като Меис и е обитаван от няколкостотин души. На неговата територия има останки от различни исторически епохи - византийска, малтийска, османска и др., като след края на Втората световна война, през 1947 г., островът е предоставен на Гърция, след като Италия, чието владение е бил преди това, се оказва на губещата страна. И този ход поставя началото на проблемите, които следват.

Само трябва да се погледне картата. Кастелоризо е далеч от континентална Гърция, както и от повечето егейски острови на страната. Всъщност той се намира много по-близо до турска Мала Азия.

Това положение години наред се възприема като нещо приемливо както от страна на Гърция, така и от Турция. Докато не започва надпреварата за въглеводородите в района на Източното Средиземноморие.

И сега въпросът е – Кой ще започне първи сондажите в тези води, Атина или Анкара?

Тук международното право се усложнява. Гърция претендира за по-голямата част от прилежащите към острова води, позовавайки се на Конвенцията на Организацията на обединените нации (ООН) по морско право, която е в сила от 1994 г. С конвенцията се определя правен режим за световните океани и морета, с който се установяват правила, уреждащи всички начини на употреба на океаните и техните ресурси – на първо място терминът териториално море – териториалното море на дадена държава , което се простира 12 морски мили (22,2 км) от изходната линия; прилежаща зона – водна ивица, простираща се отвъд външната граница на териториалното море, в рамките на която дадена държава може да упражнява ограничен контрол с цел предотвратяване или наказване на нарушаването на нейните митнически, фискални, имиграционни или санитарни закони и правила, действащи на нейна територия или в нейното териториално море; изключителна икономическа зона – тя се простира от изходната линия до най-много 200 морски мили (370,4 км). Дадена крайбрежна държава контролира всички икономически ресурси в рамките на своята изключителна икономическа зона, както и всички видове замърсявания на тези ресурси; континентален шелф – който се простира до външната граница на континенталния бряг, но не по-малко от 200 морски мили (370 км) от изходната линия на териториалното море на дадена крайбрежна държава.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари ()


Още от Анализи
Авторитарните режими и бизнесът: Колко им пука на инвеститорите?